Разбира се, приготвянето се е развило с времето. Опитвала съм вариации: с лук, с пресни билки, с различни сирена. Но основният принцип винаги остава същият: кремообразен, солен крем, който се намазва върху дебели филийки хляб и се топи в златисто-кафяв деликатес в горещата фурна.
Малка история от ежедневието ми: Преди няколко години бяхме поканили гости – всъщност само за кафе и торта. Но следобедът се проточи и изведнъж стана вечер. Никой не искаше да се прибира още, така че трябваше да импровизирам. Тортата отдавна беше свършила, но гладът се завръщаше. Именно в такива моменти се сещам за сандвича със сирене. Отворих хладилника, намерих заквасена сметана, сирене и нарязана на кубчета шунка – и разбира се, все още имаше хляб. В рамките на 20 минути на масата беше голям плато с препечен хляб със сирене. Гостите ми бяха във възторг. Един каза: „Това е по-добро от всяка пица, защото е по-автентично на вкус.“
Приготвяне стъпка по стъпка (както винаги го правя):
Първо, загрейте фурната на много висока температура – 240°C (465°F), използвайки конвенционални настройки на фурната (горно и долно нагряване). Това е важно, за да стане хлябът хубав и хрупкав по-късно. След това в купа разбърквам заквасената сметана и крем фреш до гладкост, добавям щедра лъжица горчица и подправям всичко добре със сол и черен пипер. След това добавям нарязаната на кубчета шунка, а след това и настърганото сирене. Дори сега сместа ухае прекрасно – леко пикантно, кремообразно и солено едновременно.
Поставям филийките хляб една до друга върху решетка – не върху тава за печене – така че долната част да остане хубава и хрупкава. След това ги намазвам дебело със сместа. Не пестете тук; бъдете щедри, за да има всяка хапка богат и плътен вкус. Слагат ги във фурната и само след няколко минути ароматът изпълва въздуха: сиренето се топи, повърхността става златистокафява и дори можете да чуете онзи тих пукащ звук, докато топлината върши своята работа.
След 8–10 минути изваждам парчетата. Приличат на малки пици, но по-рустикални, по-автентични. Краищата са хрупкави, повърхността леко покафеняла, а когато ги разрежете с нож, сиренето се разтяга на дълги нишки.
Вариации, които съм опитвал:
– С лук: Смесете тънко нарязан или нарязан на кубчета лук със сметаната за сладко-пикантен вкус.
– С билки: Пресен магданоз, лук или риган са идеални.
– С домати: Поставете малки нарязани на кубчета домати върху хляба, преди да добавите сметаната – това добавя нотка свежест.
– Вегетариански: Пропуснете шунката и използвайте нарязани на кубчета чушки или гъби.
– Луксозен вариант: Опитайте горгонзола или планинско сирене вместо сирене раклет – за по-силен вкус.
Спомени за баба ми
Не мога да говоря за сирене
Вижте останалото на следващата страница